След разработване на стоковата политика и формиране на бизнес- идеята третия етап е най- важния и сложения, защото той представлява обективизирането на бизнес – идеята. Той цели доказване на икономическата целесъобразност и практична възможност за осъществяването на бизнес- идеята. Анализът започва с отговор на въпроса, дали бизнес- идеята е технически осъществима. Прави се въз основа на данни, характеризиращи материалните, техническите и кадровите ресурси на фирмата. Ако те не достигат идеята не се осъществява. При доказване на техническа осъществимост се пристъпва към анализ на маркетинг целесъобразност. Тя се оценява в три възможни направления:
– обвързаност на идеята с конкретен целеви пазар. Ако това е невъзможно на този етап, фирмата може да реши да се откаже от идеята или да продължи нейното осъществяване, като поеме риска за адаптиране към конкретен пазар в процеса на внедряване на идеята.
– степента на задоволяване на потребностите на целевия пазар. В случай, че реализирането на бизнес- идеята на осигурява достатъчно висока степен на задоволяване на потребностите, е необходимо да се направят корекции или в бизнес- идеята или в избора на целеви пазар. Фирмата може да реши и да преустанови рабата по тази бизнес- идея.
– третото направление е свързано с наличието или отсъствието на конкурентни предимства на бизнес- идеята. При отсъствието или невъзможността на създаване на конкурентни предимства, чрез коригиране на идеята фирмата може да продължи да разработва идеята и да поеме риска на тежка борба с фирмите конкуренти.
При доказана техническа и маркетинг целесъобразност или преценяване на маркетингов риск като приемлив, фирмата анализира финансовата целесъобразност и осъществимост на бизнес- идеята. Вниманието се концентрира в две направления:
– първо, съществуват ли достатъчно финансови ресурси за осигуряване на първоначалните инвестиции. Оценката се прави по обем, структура и календарен график на инвестиционната дейност. Отсъствието на ресурси за финансиране на първоначалните инвестиции прави бизнес- идеята неосъществима.
– Второ, задоволителни ли са очакваните финансови резултати от осъществяването на бизнес- идеята. Анализират се: обемът на плановата загуба; обем на очакваната печалба; срок на откупуване на инвестициите; рентабилен обем на продукцията. При необходимост се разработват варианти, осигуряващи намаляване на загубата или увеличаване на печалбата, съкращаване на срока за откупуване и т.н. Ако основните финансови показатели не са достатъчно високи, фирмата не е длъжна да се откаже от бизнес- идеята. Има възможност да прецени, като поеме финансов риск, при условие че го е преценила като приемлив. Доказването на финансовата целесъобразност или приемлив финансов риск дава основание да се вземе положително решение за включване на бизнес идеята в стратегическия бизнес- микс на фирмата.
Източник: http://target-box.com/